Expedition Island Pride: Дълбоководни ресурси или унищожаване на околната среда?

Expedition Island Pride: Дълбоководни ресурси или унищожаване на околната среда?

Очарователни съкровища лежат спящи в морето: манган, никел, кобалт и мед, свързани под формата на манганови възли, чакащи да бъдат открити. Тези минерали са с изключителна стойност поради използването им в съвременните технологии, особено в батерии за електрически автомобили и вятърни турбини. Възможността за събиране на тези суровини в дълбокото море предизвиква желание и е обект на текущи изследвания.

В момента на борда на изследователската експедиция „Island Pride” се извършва задълбочен анализ на възможните въздействия върху околната среда от добива на суровини. Репортерът на ARTE Майкъл Стокс и неговият оператор са единственият филмов екип, който придружава начинанието и документира тестването на голям подводен комбайн, чиято цел е ефективно да обработва морското дъно. Обръща се обаче внимание на противоречията, изразени от различни учени. Много изследователи се опасяват, че добивът на манганови възли може сериозно да наруши деликатната морска екология, което да доведе до разгорещени дискусии в научната общност и извън нея.

Дебатът за суровините от морето

По света има различни подходи към темата за дълбоководния добив. Докато Германия, която има лиценз в зоната Clarion-Clipperton между Хавай и Мексико, обяви мораториум върху дълбоководния добив, за да проучи екологичните последици, много други страни и компании са скептични относно подобни ограничения. Според Федералния институт за геонауки и природни ресурси Германия може да покрие 6% от нуждите си от мед, 51% от нуждите си от никел и дори 80% от нуждите си от кобалт чрез експлоатиране на тези минерални ресурси.

Международният орган по морското дъно (ISA) планира да установи правила за дълбоководния добив през лятото. Това идва на фона на нарастващ интерес, тъй като над 20 държави-членки на ISA, както и големи компании като BMW, Google, Samsung и Volvo, изразяват общ интерес към добива на океански ресурси. Междувременно Япония вече е придобила лицензи и планира да добива редки елементи в своята икономическа зона, което потенциално означава, че страната може да осигури своите доставки на суровини за десетилетия. Япония не подкрепя мораториума и следователно се стреми към агресивна експлоатация на своите морски ресурси.

Ситуацията в Тонга

Островната държава Тонга също има амбивалентни възгледи за дълбоководния добив. Правителството си сътрудничи с компания, за да използва възможността за добив на манганови възли, за да възстанови страдащия бюджет. Въпреки това рибарите в района изразяват загриженост и се опасяват, че това може да има отрицателно въздействие върху рибните запаси и туристическото наблюдение на китове. Форум на гражданското общество дори призовава за забрана на дълбоководния добив, докато Геоложката служба вижда икономически възможности в Тонга. Тонга може да спечели до 2,50 щатски долара на тон издигнати манганови възли, с потенциален добив до три милиона тона годишно.

Дебатът за дълбоководния добив не само държи изследователи, правителства и компании на куки, но също така повдига въпроса за баланса между технологичния прогрес и опазването на околната среда: колко сме готови да рискуваме за нашите суровини и какво бъдеще искаме да създадем за океаните? Отговорът на този въпрос все още предстои, тъй като експедицията „Island Pride“ стига до дъното на природата.

Допълнителна информация е достъпна на призма и ежедневни новини.