Нещата, които майка ми каза: дарбата на двуезичието

Нещата, които майка ми каза: дарбата на двуезичието

Миналата година мой приятел откри, че родителите ми никога не са учили английски, въпреки че са се преместили в Англия през 1969 г.

Той повдигна изкривена вежда. „Но ти го говориш толкова добре“, каза той с нахална усмивка, която дръпна ъгълчетата на устата му, докато се подиграваше на онези, които толкова великодушно ми бяха правили същия комплимент в миналото.

Той, роден във Великобритания азиатец като мен, знаеше, че няма причина да не говоря английски добре. Все пак съм роден, израснал и образован в Англия.

Може би не трябва да бъда остър за комплимента. Все пак английският е вторият ми език, въпреки че пиша, мисля и мечтая на него (и само на него).

Моят първи език или „майчин език“ е бенгалски и въпреки че беше оставен на разговори с майка ми, аз съм благодарен, че го имам. Със сигурност е заимствано от английски, но неговите уникални разговорни изрази и фрази внасят богатство в живота ми, което иначе би липсвало.

Като писател (а също и като читател) често записвам особено красиви изречения.

[Това е] вид смях, който няма бели дробове зад себе си. Звучи повече като шумолене на паднали листа.

Можете да чуете този смях, нали?

Деменция броди из коридорите на съзнанието си и гаси светлините. А тъмнината, която остава, често е изпълнена с фантомни страхове.

пращене. Каква дума!

Не чета на бенгалски, но майка ми понякога казва нещо удивително унизително или забавно по начин, който не може да се преведе на английски.

Амар шорил екере куля зарги

Буквалният превод е „тялото ми се отваря“, най-добрият превод е „тялото ми се разпада по шевовете“, но нито един от тях не улавя трогателността на жена, скърбяща за загубата на здравето си.

В съвсем различно настроение майка ми веднъж отбеляза:

Tai ekshor fon gontor farborni

Тази чудесно язвителна обида беше отправена към един особено мрачен съсед. Изразът – „сякаш тя може да преброи сто паунда“ – не е толкова язвителен на английски. Нюансът и хапката са напълно изгубени в превода.

Случаи като тези по-горе ми напомнят какъв късметлия съм да говоря два езика, какъв късметлия съм да мога да получа достъп до думите на друга страна на друг континент по прищявка и да ги използвам, за да извъртя очарователна фраза или да издълбая остра обида.

Тези случаи също ме карат да оплаквам редовете, които никога няма да прочета. Какво удоволствие трябва да е да четеш Габриел Гарсия Маркес на родния му език. Опитах го веднъж, но се отказах, когато разбрах, че испанският ми не е достатъчно добър. Все още се упражнявам, но се страхувам, че никога няма да стигна до момент, в който да мога да се насладя на тънкостите на езика или на непреводимите скъпоценни камъни, които ми доставят толкова много радост на бенгалски.

alt=„Какво удоволствие трябва да е да чета Габриел Гарсия Маркес на родния му език“>Време за сънищаКакво удоволствие трябва да е да четеш Габриел Гарсия Маркес на родния му език

Ако беше възможно да се насърчат едноезичните да научат втори език без снизхождение, бих го направил. Възползвал съм се от едно от най-добрите държавни образования в света, но смятам, че то ни подвежда езиково.

Човек трябва само да пътува до Норвегия или Швейцария, за да види как вторият език може да се научи безпроблемно заедно с първия. Ние в Обединеното кралство, САЩ, Австралия или която и да е друга англоговоряща страна в света можем да спечелим големи ползи от изучаването на втори език.

Двуезичието и многоезичието отварят възможности за работа в чужбина, осигуряват множество когнитивни ползи, улесняват пътуването и дори укрепват икономиката. Те подобряват възприятието, вземането на решения и дори могат да подобрят английския език.

Плюс това, може би най-доброто от всичко, те могат да ви помогнат да измислите вкусно формулирани обиди за вашите идиотски съседи - а кой не би искал това?

Мисия: Dreamtime

      .