Уловени в фаровете на Ел Ей

Уловени в фаровете на Ел Ей

Член на костите ме тласка отзад с лакът. Това е последвано от повърхностно извинение, което, подобно на всичко останало в пулсиращия бар, се извиква на глас. Парните цветове черно и лилаво са нетипични, а светлините са малко прекалено ярки.

Гледам Питър. Той има големи очи, също като мен. Имаме същия въпрос: Какво сега? Нашите приятели в Ел Ей, които ни показват града, излязоха на цигара и ни оставиха сами в модерния бар за момент.

Нито Петър, нито аз сме били на такова място от шест месеца. След като напуснахме Лондон, бързо паднахме до по -бавните темпове на Тихия океан и работихме удобно на остров („Може би сега, може би по -късно, може би утре, може би никога“).

В Лондон живеех от хиперсив, товар, който с готовност е износен и често цитиран от всеки обитател на града, който иска да докаже своята стойност (толкова съм зает = аз съм толкова попитан). На улицата тази хипер -скорост се забави на разходка, така че светлините от Ел Ей бяха малко притеснителни.

• old = ""
• old = ""
• old = ""
• old = ""
• old = ""
• old = ""
• old = ""
• old = ""
• old = ""
• old = ""
• old = ""
• old = ""

Скоростта на скоростта ме кара да питам как мога да се справя с мега градовете на Южна Америка. Също така ми стана ясно, че съм не повече от това, което съм идентифицирал през последните две десетилетия: градско момиче. Планирах това пътуване като кратък дишане от работния живот, когато се спрях, преди да се върна в Лондон и поех друга работа в публикуването.

За Петър това беше пътешествие, пълно с възможности; на променящите се страни, работни места и живот.

Дълго време той се опитваше да ме убеди да живея някъде в малко село, ако не в чужбина, тогава някъде в английската страна. Всеки път, когато отговарях на едно и също нещо: "Ще ми е скучно." LA промени моето мнение. Може би щях да се оправя без шума, замърсяването, трафика и стреса.

Може би това е просто излагане: колкото по -дълго живеете в среда, толкова повече копнеете за обратното. Може би след пет години щях да копнея за сивите улици на Лондон на остров. Може би по -доброто време, по -свежата храна и по -хубавите хора ще се отегчават след известно време. Не знам точно.

Това, което знам, е, че най -накрая искам да разбера.
.