5 мита за изучаването на езици

5 мита за изучаването на езици

Едно от нещата в моя списък с кофи е да науча испански свободно. Научих основите по време на GCSE (преди 16 години!), взех вечерен курс в UCL през 2010 г. и също се занимавах с Rosetta Stone и Duolingo.

Преди голямото ни пътуване реших да се заема сериозно и се записах за онлайн курс Rosetta Stone. Преминах средно ниво B1 и в момента се изкачвам. Междувременно Питър освежава основните си познания по френски.

Взети заедно, трябваше да покрием големи части от Южния Пасифик и Южна Америка.

Лингвистиката е една от моите страсти (надявам се един ден да получа магистърска степен по нея). Когато започнах да уча испански, естествено прочетох някои теории за изучаването на езици. За моя изненада някои от предположенията ми се оказаха грешни. Ето 5 мита за изучаване на езици, които всеки изучаващ езици трябва да има предвид.

Мит 1. Вие сте твърде стар, за да научите нов език

Едно от нещата, които чуваме най-често е, че децата учат езици по-бързо от възрастните. Ние цитираме често цитирания пример за деца имигранти, които учат английски без чужд акцент и превеждат на родителите си при лекаря или зъболекаря.

Това обикновено се корени в „хипотезата за критичния период“, която предполага, че децата учат езици по-добре, защото мозъците им са по-еластични [1].

Въпреки това, тази теория е поставяна под въпрос многократно от самото начало [2] и експериментални проучвания показват, че юношите и възрастните се представят по-добре от малките деца при контролирани условия [3].

Също така е мит, че по-малките деца учат езици по-бързо от по-големите [4]. Накратко: не сте твърде стар, за да научите нов език, така че не използвайте това като извинение.

Мит 2. Най-добрият начин да се научиш е да живееш в чужда страна

Традиционната мъдрост гласи, че ако искате да научите испански, трябва да се преместите в Испания. Това звучи като страхотна идея, но преместването в нова страна, без първо да научите някаква граматика, ще ви принуди да развиете лоши навици.

Може да мислите, че ще се подобрите с течение на времето, но помислете колко много имигранти от първо поколение използват фрази като „Ще го приема“ вместо „Ще го приема“, въпреки че са били в страната повече от десетилетие. Без правилната мотивация преместването в нова страна не е безопасен начин за изучаване на нов език.

Вместо това може би е по-добре първо да практикувате у дома, където имате времето и лукса да научите първо правилната граматика и структура на изреченията.

Мит 3. Ако слушате език всеки ден, ще го научите чрез осмоза

Може да е изкушаващо да настроите радиостанция на местен език и да се надявате, че част от нея ще достигне до съзнанието ви без никакви усилия, но ефективното изучаване на езици включва всички форми на обучение: четене, писане, слушане и говорене.

Пасивното учене със сигурност ще помогне на вашия акцент и произношение, но изследванията показват, че само то не е достатъчно, за да научите нов език.

Мит 4. Произношението не изисква активна работа

Много изучаващи езици смятат, че тяхното произношение е достатъчно, защото техният учител не ги коригира. Истината е, че повечето учители пропускат всички грешки в произношението, освен най-сериозните.

Освен ако не ви преподават частно, учителите нямат време да работят върху произношението на всеки ученик в клас. В резултат на това това е най-пренебрегваната област от изучаването на езици.

Изпробвайте вербалните си умения на истински носители на езика извън класната стая и се стремете към произношение, близко до местното – радиото, телевизията и филмите на местния език могат да помогнат за това.

Мит 5. Добре е да правите грешки

Като деца често ни карат да взаимодействаме в клас, като обещаваме, че е добре да правим грешки. Грешките обаче могат да бъдат вредни при изучаването на език. Всеки път, когато използвате неправилна граматика, увеличавате шансовете да направите същата грешка отново.

Някои обучаеми искат да научат колкото е възможно повече възможно най-бързо, но има голяма разлика между плавност с грешки и плавност без грешки и прескачането от първото на второто е много по-трудно, отколкото изграждането на второто от нулата.

Отделете време, за да научите граматиката и да структурирате правилните изречения. Ще бъде бавно, но това е единственият вариант, ако наистина искате да станете свободен.

[1] Lenneberg, 1967; Penfield & Roberts, 1959 [2] Genesis, 1981; Харли, 1989 г.; Newport, 1990 [3] Snow & Höfnagel-Höhle, 1978 [4] Stern, Burstall & Harley, 1975; Gorosch & Axelsson, 1964; Бюлер, 1972; Флорандер и Янсен, 1968 г

      .