5 мита за език за учене

5 мита за език за учене

Едно от нещата от списъка ми с кофи е свободно да науча испански. Научих основите по време на моите GCSES (преди 16 години!), През 2010 г. участвах във вечерен курс на UCL и също се опитах с Rosetta Stone и Duolingo.

В началото на голямото ни пътуване реших да го приема сериозно и се регистрирах онлайн за курс на Rosetta Stone. Проверих средното училище B1 и в момента работя. Междувременно Петър ремонтира основните си знания на френски език.

Взети заедно, трябваше да покрием големи части от Южния Тихи океан и Южна Америка.

лингвистиката е една от моите страсти (надявам се, че един ден ще направя майстор в него). Когато започнах да уча испански, разбира се разбрах за някои теории за изучаване на езици. За моя изненада някои от моите предположения се оказаха грешни. Ето 5 мита за изучаване на езици, които всеки ученик на езика трябва да има предвид.

Мит 1. Ти си твърде стар, за да научиш нов език

Едно от нещата, които чуваме най -често, е, че децата учат езици по -бързо от възрастните. Ние назоваваме много определения пример за деца имигранти, които учат английски без чужд акцент и го превеждаме за родителите си на лекаря или зъболекаря.

Това обикновено се корени в „хипотезата за критичния период“, което показва, че децата учат по -добре езици, защото мозъкът им е по -еластичен.

Тази теория е поставена под въпрос отново и отново от началото му [2] и експерименталните проучвания показват, че младите хора и възрастни се представят по -добре при контролирани условия, отколкото малките деца [3].

също е мит, че по -малките деца се научават да учат по -бързо от по -възрастните [4]. Накратко: все още не сте твърде стар, за да научите нов език, така че не го използвайте като извинение.

Мит 2. Най -добрият начин да живеете в чужда държава

Конвенционалната мъдрост диктува, че трябва да се преместите в Испания, ако искате да научите испански. Това звучи като страхотна идея, но ако се преместите в нова страна, без предварително да научите граматика, ще бъдете принудени да придобиете лоши навици.

Може да си помислите, че ще се подобрите с течение на времето, но помислете колко имигранти от първото поколение изречения като „Аз го приемам“, вместо „Аз го приемам“, въпреки че те са в страната повече от десетилетие. Без правилната мотивация преместването в нова държава не е безопасен начин да научите нов език.

Мит 3. Ако чувате език всеки ден, научете го чрез осмоза

Може да е изкушаващо да включите радиостанция на местен език и да се надяваме, че нещо ще влезе във вашето съзнание без усилия, но ефективното изучаване на езика включва всички форми на учене: четене, писане, слушане и говорене.

Пасивното обучение със сигурност ще помогне на вашия акцент и произношение, но изследванията показват, че само това не е достатъчно, за да научите нов език.

Мит 4. Произношението не изисква активна работа

Много обучаващи се езици приемат, че произношението им е достатъчно, защото техният учител не ги коригира. Истината е, че повечето учители всички пускат най -голямата агония.

Ако не се преподават насаме, учителите нямат време да работят върху произношението на отделните ученици в час. В резултат на това това е най -пренебрегваната област на изучаване на езици.

Тествайте словесните си умения на истински родни говорители извън класната стая и се стремите към почти родно езиково произношение - радио, телевизия и филм в помощта на държавния език.

мит 5. Добре е да правите грешки

Като деца често сме помолени да си взаимодействаме в час, като обещаваме, че е добре да правим грешки. Грешките обаче могат да бъдат вредни при изучаване на език. Всеки път, когато използвате грешна граматика, увеличете вероятността отново да направите същата грешка.

Отделете време, за да научите граматиката и структурата правилни изречения. Ще върви бавно, но това е единственият начин, ако наистина искате да говорите свободно.

[1] Lenneberg, 1967; Penfield & Roberts, 1959 [2] Genese, 1981; Harley, 1989; Newport, 1990 [3] Snow & Höfnagel-Höhle, 1978 [4] Stern, Burstall & Harley, 1975; Gorosch & Axelsson, 1964; Bühler, 1972; Florander & Jansen, 1968

 .