Канарските острови в опасност: свръхтуризмът застрашава качеството на живот!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Статията подчертава предизвикателствата на свръхтуризма, неговото въздействие върху околната среда и качеството на живот и възможните решения.

Der Artikel beleuchtet die Herausforderungen des Übertourismus, seine Auswirkungen auf Umwelt und Lebensqualität sowie mögliche Lösungsansätze.
Статията подчертава предизвикателствата на свръхтуризма, неговото въздействие върху околната среда и качеството на живот и възможните решения.

Канарските острови в опасност: свръхтуризмът застрашава качеството на живот!

През 2022 г. глобалните пътувания регистрираха около 1,5 милиарда пристигания, което е вторият най-висок рекорд след 2019 г. Туристическият сектор обаче става все по-критикуван, като терминът „свръхтуризъм“ е по-специално на устните на всички. Това описва прекомерното струпване на пътници на дадено място, което може да повлияе на качеството на живот както на местните, така и на почиващите. Според UNWTO свръхтуризмът води до влошаване на качеството на живот поради рязкото увеличение на броя на посетителите, усетено в много популярни ваканционни дестинации.

Канарските острови са отличен пример за този проблем. Около 2,2 милиона местни жители живеят тук, докато впечатляващите 15,2 милиона туристи са посетили островите през 2022 г. Въпреки че този огромен приток на посетители допринася за над една трета за икономиката на Канарските острови, ползите са предимно за големите инвеститори. Освен това увеличаването на краткосрочните наеми води до остър недостиг на жилища и покачване на наемите, което допълнително влошава условията на живот на местните.

Въздействие върху околната среда и потребление на ресурси

Екологичните последици от масовия туризъм също не могат да бъдат пренебрегнати: шумът, боклукът, задръстванията и прекомерната употреба на водни ресурси са ежедневни странични ефекти. Докато в много случаи летовниците консумират значително повече вода от местното население, това увеличено потребление на ресурси доведе до сериозни проблеми в някои региони. Пример за това е Майорка, където заустваните отпадъчни води застрашават чувствителните ливади с морска трева.

Туристическият сектор също е значителен източник на емисии на парникови газове, като представлява 8-10% от глобалните емисии. Въздушният трафик е основната причина за това, а между 1995 г. и 2019 г. емисиите от туризма са се увеличили с тревожните 65%. В Германия кратките пътувания са се увеличили с 24% до общо 94 милиона през 2022 г., което също води до високи емисии на CO2.

Въздействието на евтините полети и круизи

Евтините оферти за полети и свързаното с тях увеличаване на пътуванията насърчиха появата на горещи туристически точки. По-специално круизните кораби оказват значително напрежение върху местната инфраструктура, но оставят само ограничени местни икономически ползи. Феноменът на “set jetting”, при който местата за снимане на популярни сериали и филми привличат голям брой туристи, също доведе до увеличаване на броя на посетителите на тези места, като например в Мауи, Сицилия и Дубровник.

За да противодействат на предизвикателствата на свръхтуризма, много градове, като Венеция или Лисабон, се опитват да намалят броя на посетителите чрез ограничения на достъпа. Положителен подход идва от Копенхаген, където екологичното пътуване се възнаграждава, като на пътниците се предоставят безплатни оферти. Въпреки тези усилия понастоящем няма единно решение за борба със свръхтуризма, а подходите за управление и разпределение на посетителите остават разнообразни и индивидуални.

За допълнителна информация относно въздействията и предизвикателствата на туризма, моля, вижте този доклад от немска вълна или брошурата на Федерална агенция по околната среда.

Quellen: