Круизи: мечтано пътуване или екологична катастрофа за пристанищните градове?

Круизи: мечтано пътуване или екологична катастрофа за пристанищните градове?

Круизите са много популярни в световен мащаб. Всяка година над 30 милиона туристи избират тази форма на почивка. Но въпреки популярността си, круизната индустрия поставя значителни екологични предизвикателства. Web.de съобщава, че круизните кораби отделят повече CO2 на пътник-километър от самолетите и до четири пъти повече от влаковете. Този висок CO2 баланс, който включва и други парникови газове в CO2 еквиваленти, представлява нарастващ проблем за околната среда.

Централен фактор за голямото въздействие върху околната среда са енергийните изисквания на корабите. Те изискват големи количества енергия за басейни, климатизация и развлечения. Това означава, че те често използват тежко гориво, което отделя големи количества серни оксиди и прахови частици и следователно е дори по-вредно за околната среда от дизела в колите или камионите. В много пристанища обаче често няма опция за превключване към брегово захранване, което означава, че двигателите продължават да работят в пристанището и причиняват допълнителни щети.

Последиците за океаните и крайбрежните региони

Въздействието върху океаните е сериозно. Круизните кораби произвеждат стотици хиляди литри отпадъчни води всеки ден, част от които се изхвърлят необработени в морето. Освен това около 25 процента от твърдите отпадъци в световния морски транспорт идват от круизни кораби. Тези замърсявания застрашават не само морската среда, но и качеството на живот в пристанищните градове като Венеция, Марсилия и Хамбург, които страдат от нарастващо замърсяване на въздуха.

В пристанищни градове като Дубровник и Санторини инфраструктурата е претоварена, което често води до недоволство сред населението. Силно Познание за планетата Средно круизните туристи харчат три пъти по-малко пари от традиционните туристи в хотелите, което не подпомага местната икономика. Проучванията показват още, че 20-40 процента от круизните туристи не слизат на брега по време на престоя си.

Опазване на околната среда и бъдещи перспективи

NABU обаче критикува, че преминаването към горива с по-ниски емисии и адаптирането към наземно електроснабдяване се извършва твърде бавно. Въпреки че някои доставчици работят върху чисти технологии, експертите се съмняват, че круизите някога могат да станат щадящи климата. Пример за стремежа към по-устойчив туризъм е забраната за закотвяне на големи круизни кораби във Венеция от 2021 г. и плановете в Амстердам да забрани круизните кораби от центъра на града от 2035 г.

Икономическото и социалното въздействие на круизния туризъм също не трябва да се подценява. Много от повече от 400 круизни кораба, работещи по целия свят, които могат да поберат около 4000 пътници, работят под удобен флаг, което често затруднява условията на труд за хората, които живеят и работят на борда. Дългото работно време и ниските заплати често са реалност. След около 20 години старите кораби често се продават на развиващите се страни, където се разглобяват по начини, които причиняват допълнителни екологични и здравни проблеми.

Като цяло е ясно, че круизната индустрия е изправена пред големи предизвикателства. За да се намали въздействието върху околната среда, спешно са необходими устойчиви алтернативи, като пътуване с влак или по-дълъг престой с по-нисък екологичен отпечатък. Бъдещето на круизното корабоплаване зависи от това дали и колко бързо тези промени могат да бъдат приложени.